МОДАЛНИ ГЛАГОЛИ - MODAL VERBS

Модални глаголи (Modal Verbs).

Кои глаголи са модални?

Модални се наричат тези глаголи, които изразяват не действие или състояние (т.е. не се използват самостоятелно), а отношение на говорещия към тях. Те отразяват степента на неговата модалност - възможност, необходимост, вероятност, желателност на действието, обозначено с инфинитив на смисловия глагол, като с него те образуват съставно модално сказуемо (compound modal predicate).

Основни модални глаголи.

Кои са основните модални глаголи в английски език, които се използват най.често в ежедневната реч. Ето главните от тях (първите три са най-често използвани, имат най-общо значение и понякога могат да заменят останалите модални глаголи):

• Can / Could
• May / Might
• Must

• Ought to,
• Used to,
• Need.

Често в качеството на модален глагол (непълноценен) се използват и глаголите:

• Shall,
• Will,
• Should,
• Would,
• Dare,

а също и

• to be,
• to have / have got to.

• A force can act through contact or from a distance. - Една сила може да действа чрез съприкосновение или от разстояние.
• You must let me have time to consider your proposal. - Вие трябва да ми дадете време, за да обмисля Вашето предложение.

Общи черти на модалните глаголи.

Всички модални черти имат свойствени следните общи черти:

1. След тях инфинитива се използва без частицата "to", т.е. образува се т.н. "гол инфинитив" (bare infinitive). 

Изключение от това правило са:

• ought to
• used to
• have (got) to
• be to.

Примери:

• I must go. - Аз трябва да тръгвам.
• I can swim. - Аз мога да плувам.
• You may come in. - Вие може да влезете.
• We must do it quickly. Ние трябва да направим това бързо.

2. Имат ограничени на брой времеви форми.

• "Can" има форми за сегашно и минало време (could);
• "May" - също има минало време (might);
• "Must" се използва само в сегашно време.

Тези глаголи не образуват форми за бъдеще време. Вместо това се използват техни еквиваленти. Останалите модални глаголи имат само една форма.

3. В 3-то лице, единствено число не се добавя окончание "-s".

4. Тези глаголи образуват самостоятелно отрицание.

Отрицателната форма се образува с поставянето след модалния глагол на отрицателната частица "not". Често, особено в устната реч, те образуват съкратена форма.

• May not  -   Mayn’t
• Must not  -   Mustn’t
• Should not  -   Shouldn’t
• Will not   -  Won’t
• Shall not   -  Shan’t
• Can not   -  Can’t

• I can't swim. - Аз не мога да плувам.
• You mustn't miss classes. - Ти не трябва да отсъстваш от клас.

5. Въпросително изречение образуват без спомагателния глагол "to do", 

като при това модалния глагол се изнася в началото на изречението.

• Shall I help you? - Мога ли да Ви помогна?
• Could you give me his address? - Може ли да ми дадете неговия адрес?
• May I come in?  - Мога ли да вляза?

6. Модалните глаголи нямат нелични форми (герундий, инфинитив, причастие).

7. Не образуват сложни глаголни форми (Continuous, Perfect, Perfect-Continuous).

Употреба на модалните глаголи: can/could, may/might, must, ought, need, dare

Употреба на модалните глаголи CAN - COULD

Глаголът can изразява:
1.	Физическа или умствена способност да се извърши нещо:
	I can lift this suitcase.	Мога да вдигна този куфар.
	They couldn't tell me anything.	He можаха да кажат нищо.
2.	Възможност, която зависи от външни условия:
	I couldn't go out because it was raining.	He можах да изляза, защото валеше.
3.	Съмнение, малка вероятност — само в отрицателни и въпросителни изречения:
	Can he be so foolish? Сan it be true? It can't be true.	Нима е толкова глупав? Дали е истина? Нима е истина? He може да бъде истина.
4.	В съвременния английски език can много често се употребява (вместо may) за изразяване на позволение:
	Can I go out? You сan stay if you like.	Мога ли да изляза? Можеш да останеш, ако искаш.
5.	В отрицателна форма can често се употребява в съвременния английски език вместо must за изразяване на забрана:
	You can't smoke here.	Тук не можеш (не бива) да пушиш.
6.	В първите си две значения (вж. т. 1 и 2) саn може да се замести от израза be able to (в състояние съм да). Снего се образуват и всички останали времена: Present: I can do it = am able to do it  Past: I could do it = was able to do it  Future: shall be able to do it  Present Perfect: have been able to do it  Past Perfect: had been able to do it В третото си значение (вж. т. 3) сan може да се замести от израза it is possible (възможно е):Is it possible that he should be so foolish? Възможно ли е да е толкова глупав?
	Соuld може да се употреби и за настоящето и за бъдещето със значение „бих могъл" (условно наклонение): Perhaps I could do it. Може би бих могъл да го направя. С перфектен инфинитив в положителна форма could изразява, че нещо желателно не е било извършено: You could have told me. Можеше (би могъл) да ми кажеш (но не си ми казал).

Употреба на модалните глаголи MAY - MIGH

Глаголът may изразява:
1.	Позволение - в положителна и въпросителна форма:
	You may take my book May I open the window?	Можете да вземете книгата ми. Мога ли (бива ли, позволявате ли) да отворя прозореца?
	По-учтива молба за разрешение се изразява с might:
	Might I borrow your pen?	Бих ли могъл да взема (назаем) вашата писалка?
2.	Забрана - в отрицателни изречения:
	You may not smoke here.	Тук не можете да пушите.
	В тези две значения may може да се замести от отразите be permitted и be allowed. С тях се образуват липсващите времена:
	They win not be permitted to come back.	Няма да могат (няма да им позволят) да се върнат.
	We have been allowed to stay a few more  days.	Помолиха ни да останем още няколко дни.
3.	Вероятност, предположение:
	He may come tonight. It may not be true.	Той може да дойде (може би ще дойде) тази вечер. Може да не е истина.
	Това значение във въпросителна форма се изразява с it is likely?, do you think?:
	Is he likely to come tonight? Do you think he will come tonight?	Дали ще дойде тази вечер?
4.	Пожелание:
	I wish he may come. May he live to see it!	Дано да дойде. Дано да доживее да го види.
	Тази форма се употребява главно в лозунги.
Might се употребява:
1.	За сегашно и за бъдещо време със значение „може би":
	I might manage to do it.	Може би ще успея да го направя.
2.	Might също се употребява в изречения за цел, след съюзите in order that, so that:
	He come earlier so that I might tell him about my trip.	Той дойде по-рано, за да (да мога  да) му разкажа за пътуването си.
3.	С перфектен инфинитив might изразява, че нещо желателно не се е случило;
	It might have been.	Можеше да е така (но не е).
	You might have told me.	Можеше да ми кажеш (укорително, но все още не е късн

Употреба на модалния глагол    MUST
Глаголът must изразява:
1.	Задължение, необходимост:
	You must finish it now.				Трябва да го свършиш сега (налага се).
	All men must die.				Всички хора ще (трябва да) умрат.
2.	Забрана - в отрицателни изречения:
	You must not smoke here.				Тук не бива да пушите.
	В тези две значения must може да се замести с have to, have got to и be to. Have to може де се употреби във всички времена, have got to и be to се употребяват само в сегашно и минало време:
	The Present Tense				The Past Tense
	I must do it.				---
	I have to do it.				I had to do it.
	I have got to do it.				I had got to do it.
	I am to do it				I was to do it.
	The Future Tense				I shall have to do it.
	The Present Perfect Tense				I have had to do it.
	The Past Perfect Tense				I had had to do it.
3.	Предположение:
	He mast be about fifty.				Трябва да е (сигурно е) около петдесетгодишен.
	Когато се изразява предположение за нещо минало, се употребява must с перфектен инфинитив:
	He must have been a fine man.				Трябва да е бил чудесен човек.
	I must have lost my pen.				Сигурно съм си изгубил писалката.
Употреба на модалния глагол    OUGHT
Глаголът ought има само една форма. След него инфинитивът винаги взема частицата to.
1.		Ought изразява морално задължение, съвет, необходимост, препоръка. В това си значение прилича на should,но силно подчертава задължението:
		You ought to wоrк harder.	Трябва да работите повече.
		You ought to help him.	Ти трябва да му помогнеш.
2.		Когато след ought е употребен перфектен инфинитив (сравни should 3, а, б) това значи: а) в положителна форма - че нещо желателно не е било извършено:
		You ought to have helped him.	Ти трябваше (трябвало е) да му помогнеш (но не си му помогнал).
		б) в отрицателна форма - че нещо нежелателно е било извършено:
		I oughtn't to have come.	He трябваше да идвам (но съм дошъл).
Употреба на модалния глагол    NEED
1.		Като самостоятелен глагол need значи „нуждая се от, имам нужда от". Той е преходен глагол и се употребявавинаги с пряко допълнение:
		I need new clothes. The child needs help.		Имам нужда от нови дрехи. Детето има нужда от помощ.
2.		С инфииитив на друг глагол need изразява задължение или необходимост. а) В положителна форма need се спряга като самостоятелен глагол и взема -s в 3 л. ед. число. Инфинитивът след него взема частицата to:
		This field needs to be ploughed.		Тази нива трябва да сe изоре.
		б) В отрицателна и въпросителна форма той се спряга като самостоятелен глагол (със спомагателния глаголdo); инфинитивът след него се употребява с частицата to:
		Do I need to tell you again?		Трябва ли (нужно ли е) пак да ти казвам?
		He doesn't need to say that.		Той няма защо да казва това.
3.		Need се употребява и като дефективен глагол (без спомагателния глагол do в отрицателна и въпросителна форма и без окончание -s в 3 л. ед. ч.). Тогава инфинитивът след него не взема частицата to:
		Need I tell you again?He needn't say that.		Трябва ли пак да ти казвам? Той няма защо да казва това.
4.		Отрицателната форма needn't се употребява често като отговор на въпрос с must или have to:
		Must I write this down? Do I have to write this down?		Трябва ли да запиша това?
		No, you don't have to.No, you needn't.		He е нужно (необходимо), няма защо.
		Отговорът you must not би значел „не бива, забранявам ти". Сравнете:
		Положителен отговор
		Must I go?
		Do I have to go?		Yes, you, must.
		Have I got to go?		Yes, you, have to.
		Need I go?		Yes, you've got to.
		Do I need to go?
		Отрицателен отговор
		Забрана		He е необходимо
		No, you mustn't.		No, you don't have to.
		No, you are not to.		No, you needn't.
				It isn't necessary for you to..,
		Положителният отговор на такива въпроси, както и отрицателният отговор, който изразява забрана, става по-учтив, ако се придружи от израза I'm afraid (боя се).
5.		Need ce употребява в отрицателна форма с перфектен иифинитив, за да изрази, че не е било нужно да се извърши нещо:
		You needn't have told him.		He трябваше (не е било нужно) да му казваш.
Употреба на модалния глагол    DARE
Dare "смея", "осмелявам се" се употребява:
1.		Като дефективен глагол (без окончание -s 3 л. ед. ч. и без спомагателния глагол do в отрицателна и въпросителна форма). Тогава инфинитивът след него не взема частицата to:
		He dare not do it.				Той не смее да направи това.
		How dare you!				Как смееш!
2.		Като самостоятелен глагол с глагола do в отрицателна и въпросителна форма. Тогава инфинитивът след неговзема частицата to:
		He doesn't dare to do that. Did he dare to say that?				Той не смее да направи това. Нима се осмели да каже това?
3.		Изразът I dare say значи „мисля", „предполагам", „може би":
		I dare say he is coming later.				Може би ще дойде no-късно.